Адвокат гр.Бургас-Регистрация на фирма,ЕТ,ЕООД,ООД. ВНЖ в Болгарии!

    Български (България)Russian (CIS)English (United Kingdom)

advokat-v-bolgarii2

advokat-v-bolgarii3

ПРЕДВАРИТЕЛНИ И ОКОНЧАТЕЛНИ ДОГОВОРИ(1)

Е-мейл Печат ПДФ

Решение № 1 от 25.02.2004 г. на ВКС по д. № 202/2003 г., II г. о., докладчик председателят Милена Жабинска;
 чл. 87, ал. 3 ЗЗД;

Задължението по договора не е изпълнявано през значителен период от време. Не е било нито системно, нито непрекъснато, съобразно характера и същността на договора. Допуснатото неизпълнение е значително, с оглед интереса на кредиторката и правилно е преценено като основание за разваляне на договора.
Производството е по чл. 218а, б. "а" от ГПК.


Образувано е по касационна жалба на Т. Х. Т. със съгласието на баща си Х. Т. К., двамата от с. А., Община С., срещу въззивното Решение на С. окръжен съд - ГК, от 6.01.2003 г., постановено по гр. дело № 284/2002 г.
В жалбата са развити оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Върховният касационен съд, второ г. о., разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания на отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Предявен е иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора, сключен на 3.06.1993 г. с нотариален акт № 131, том IV, дело № 1251/1993 г. на нотариуса при С. районен съд за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, находящ се в с. А., срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителите, като до навършване пълнолетие на приобретателката, гледането и издръжката ще се престират от баща й Х. Т. К., който е поел задължението. Искът е уважен до размер на 1/2 ид. част от прехвърления имот.
Установено е, че с договора от 3.06.1993 г. ищцата Р. И. Д. и съпругът й Т. К. Д. са прехвърлили на своята внучка Т. Х. Т. правото на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Прехвърлителят е починал на 25.04.1999 г. Ищцата е останала да живее в прехвърления имот. В него е живеело и живее семейството на ответницата заедно с баща й Х. Т. К., който е поел изпълнението на задължението по договора до навършване на пълнолетието й. След смъртта на съпруга - прехвърлител, бащата на ответницата не само не е подпомагал ищцата нито морално, нито по друг начин в самотата й, но е създал нетърпимост във взаимоотношенията, което е провокирало ищцата да постъпи в Дом за стари хора, с. А., на 12.07.2001 г. След тази дата, въпреки близката родствена връзка между страните, нищо не е престирано в изпълнение на задълженията по договора и нищо не е реално направено за хармонизиране на взаимоотношенията, с оглед нравствено-етичния характер на породените от договора задължения към прехвърлителката.
При така установената фактическа обстановка, обоснован и законосъобразен е крайният извод на съда за основателност на исковата претенция в уважения й размер. Задължението по договора не е изпълнявано през значителен период от време. Не е било нито системно, нито непрекъснато, съобразно характера и същността на договора. Допуснатото неизпълнение е значително, с оглед интереса на кредиторката и правилно е преценено като основание за разваляне на договора.
Неоснователно е оплакването, че допуснатото неизпълнение е, поради виновна забава на кредиторката - постъпването й в Дом за стари хора в същото населено място. Постъпването в този дом е било провокирано от неизпълнението на задълженията по договора, вкл. поведението на поелия да го изпълнява до навършване пълнолетие на ответницата.
Решението на въззивния съд не е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което да се е отразило върху правилността на обжалваното решение. Според чл. 127, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата на които основава искания или възражения. В случая, в тежест на жалбоподателите е било да се установи точното и пълно изпълнение на задълженията по договора, което те не са сторили.
На основание чл. 64 от ГПК, на ответницата по жалбата следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 20 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, второ г. о.
РЕШИ:
Оставя в сила Решението на С. окръжен съд - ГК, от 6.01.2003 г., постановено по гр. дело № 284/2002 г., в уважената част на предявения иск.
Осъжда Т. Х. Т. от с. А., Община С., със съгласието на баща си Х. Т. К. от с. с., да заплати на Р. И. Д. от с. А., Община С., сумата 20 (двадесет) лв. - разноски по делото за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
http://www.advokat-online-bg.com/bg/Правни-услуги.html

 
Ти си тук: Начало > Библиотека > Съдебна практика > ПРЕДВАРИТЕЛНИ И ОКОНЧАТЕЛНИ ДОГОВОРИ(1)