Адвокат гр.Бургас-Регистрация на фирма,ЕТ,ЕООД,ООД. ВНЖ в Болгарии!

    Български (България)Russian (CIS)English (United Kingdom)

advokat-v-bolgarii2

advokat-v-bolgarii3

ТРУДОВИ СПОРОВЕ(1)

Е-мейл Печат ПДФ

1/Решение № 204 от 17.04.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2941/2001 г., II г. о., докладчик председателят Симеон Чаначев;
чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ, чл. 193, ал. 1, вр. с ал. 2 КТ, чл. 195, ал. 1 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ, чл. 330, ал. 2, т. "б" КТ, чл. 187, т. 3, вр. с т. 9 КТ, чл. 188, т. 3 КТ;

Нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ е императивна и неизпълнението й при издаване на заповед за дисциплинарно уволнение не се санира с въвеждане на липсващите фактически основания в процеса и представяне на доказателства за установяването им. Последователна е практиката на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на чл. 195, ал. 1 от КТ, основаваща се на съображението за очертаване на фактическите основания за дисциплинарно уволнение чрез мотивиране на заповедите за прекратяване на трудовите правоотношения, съобразно изискуемите елементи.

 При немотивиране на дисциплинарно уволнение чрез непосочване времето на нарушението, се допуска издаване на заповед в противоречие с чл. 194, ал. 1 от КТ, тъй като началният момент на срока остава неизвестен. Немотивирането на акта за уволнение по чл. 188, т. 3 от КТ от работодателя рефлектира и върху изпълнението на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ - за снемане обяснения преди налагане на дисциплинарно наказание. При положение, че наказващият орган не е уточнил нарушенията от обективна и субективна страна, той не би могъл да иска обяснения за осъществяването им. Фактът, че обясненията се намират в личното трудово досие на уволнения, сам по себе си не води до извода, че работодателят е изискал даването им, по повод издаване на заповедта за уволнение. При проверка правилността на първоинстанционното решение, съдебният състав не е обвързан от оплакванията в жалбата, разглежда спора по същество. Въззивният съд трябва да направи самостоятелните си изводи по съществото на спора, без да се съобразява с решаващата дейност на първата инстанция и по-специално - с конкретните основания за порочност, отразени в жалбата. Знанието или незнанието на обстоятелствата около дисциплинарната простъпка не са въведени от законодателя като конститутивни елементи на заповедта. Правна значимост имат единствено отразените в акта за уволнение фактически обстоятелства, формиращи съставите на визираните в чл. 187 и чл. 190 от КТ нарушения на трудовата дисциплина. Работодателят не е изпълнил задължението си да мотивира заповедта, съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ. Не е допустимо при налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание по КТ да не се изпълнява нормата чл. 195, ал. 1 от КТ и едва в хода на съдебния процес да се определя какви нарушения е имало предвид предприятието, за да прекрати трудово правоотношение.
Производството е по касационна жалба на "И." АД, гр. Т., подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, против въззивно Решение от 13.07.2001 г. по гр. д. № 259/2001 г. на С. окръжен съд. Изложени са съображения за допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК, иска се отмяна на съдебния акт и отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, т. т. 1 - 3 от КТ или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Ответникът по касация Д. С. Д. е изложил в писменото си възражение доводи за правилност на решението.
Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, като обсъди доводите на страните, намира следното:
Предмет на касационна проверка е цитираното въззивно решение, с което е отменено Решение № 408/17.04.2001 г. по гр. д. № 353/2000 г. на Т. районен съд за отхвърляне исковете на Д. С. Д. по чл. 344, ал. 1, т. т. 1 - 3 от КТ и претенциите са уважени. С. окръжен съд е обосновал незаконосъобразността на уволнението с неспазване от работодателя на императивните разпоредби на чл. 193, ал. 1 от КТ и чл. 195, ал. 1 от КТ.
Решението е правилно.
Заповед № 11/3.07.2000 г. на изпълнителния директор на "И." АД, гр. Т. е немотивирана, по смисъла на чл. 195, ал. 1 от КТ. С този акт на предприятието се прекратява трудовото правоотношение с Д. Д. - изпълнявал длъжността "завеждащ ТБТ и пазач", на основание чл. 330, ал. 2, т. "б", във вр. с чл. 187, т. 3 и т. 9, чл. 193, ал. 2 от КТ, а като причини за прекратяване на трудовия договор е отразено "Дисциплинарно уволнение, поради неизпълнение на възложените задачи". По време на дежурство е допуснал да бъде разбит склад "Инструментален" и е извършена кражба на инструменти. Обстоятелствената част на заповедта не съдържа дата на нарушението, като не е отразено кога е било дежурството, през времетраенето на което е разбит склад "Инструментален", както и кога е извършена кражбата на инструменти. Не са посочени онези задължения, съдържащи се в длъжностната характеристика и определящи трудовата функция на Д. Д., неизпълнението на които е нарушение на трудовата дисциплина, по смисъла на чл. 187, т. 3 и т. 9 от КТ. Освен това, не са очертани щетите от липсата на инструменти, както и какви конкретно инструменти са отнети от предприятието. Нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ е императивна и неизпълнението й при издаване на заповед за дисциплинарно уволнение не се санира с въвеждане на липсващите фактически основания в процеса и представяне на доказателства за установяването им. Последователна е практиката на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на чл. 195, ал. 1 от КТ, основаваща се на съображението за очертаване на фактическите основания за дисциплинарно уволнение чрез мотивиране на заповедите за прекратяване на трудовите правоотношения съобразно изискуемите елементи. При немотивиране на дисциплинарно уволнение чрез непосочване времето на нарушението, се допуска издаване на заповед в противоречие с чл. 194, ал. 1 от КТ, тъй като началният момент на срока остава неизвестен. Немотивирането на акта за уволнение по чл. 188, т. 3 от КТ от работодателя рефлектира и върху изпълнението на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ - за снемане обяснения преди налагане на дисциплинарно наказание. При положение, че наказващият орган не е уточнил нарушенията от обективна и субективна страна, той не би могъл да иска обяснения за осъществяването им.
В касационната жалба се поддържа, че мотивите на въззивната инстанция за даване обяснения пред други органи, както и че съдържащите се в личното трудово досие писмени обяснения от 29.06.2000 г. не били адресирани до работодателя, не кореспондирали с доказателствата по делото. Това становище на касатора е неправилно, както поради изложените по-горе доводи за взаимна обусловеност между мотивирането на дисциплинарното уволнение по реда на чл. 195, ал. 1 от КТ и точното и пълно определяне на въпросите, на които работникът или служителят трябва да отговори при изискване на обяснения, така още, и поради липсата на доказателства, че писмените обяснения от 29.06.2000 г. са дадени във връзка с налагането на дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 3 от КТ. Близостта на датите - отразената в документа от 29.06.2000 г., и датата на уволнението, не могат да бъдат обстоятелство, водещо категорично до довод за изпълнение на чл. 193, ал. 1 от КТ. Освен това, фактът, че тези обяснения се намират в личното трудово досие на ищеца, сам по себе си не води до извода, че работодателят е изискал даването им, по повод издаване на заповедта за уволнение. Обсъждането на автентичността на същите обяснения, без да има довод във въззивната жалба, не е нарушение, а правилно процедиране на окръжния съд, защото при проверка правилността на първоинстанционното решение, съдебният състав не е обвързан от оплакванията в жалбата, разглежда спора по същество. Въззивният съд трябва да направи самостоятелните си изводи по съществото на спора, без да се съобразява с решаващата дейност на първата инстанция и по-специално - с конкретните основания за порочност, отразени в жалбата (виж т. 4 от Тълкувателно решение на ОСГК № 1/4.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. ,). Неправилно е и виждането на касатора, изложено в жалбата относно доводите на окръжния съд за несъобразяване на работодателя с чл. 195, ал. 1 от КТ. Не би могло да се приеме, че нарушенията и тяхното осъществяване са ясни, както неправилно твърди жалбоподателят, при положение, че те не са отразени в обстоятелствената част на заповедта по чл. 188, т. 3 от КТ. Знанието или незнанието на обстоятелствата около дисциплинарната простъпка не са въведени от законодателя като конститутивни елементи на заповедта. Правна значимост имат единствено отразените в акта за уволнение фактически обстоятелства, формиращи съставите на визираните в чл. 187 и чл. 190 от КТ нарушения на трудовата дисциплина. Работодателят не е изпълнил задължението си да мотивира заповедта, съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ. Не е допустимо при налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание по КТ да не се изпълнява нормата чл. 195, ал. 1 от КТ и едва в хода на съдебния процес да се определя какви нарушения е имало предвид предприятието, за да прекрати трудово правоотношение.
С оглед на всичко изложено по-горе, следва да се приеме, че въззивната инстанция не е допуснала нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1, 2-ро изречение, 1-ва хипотеза от ГПК, постановеното второинстанционно решение следва да се остави в сила.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
РЕШИ:
Оставя в сила Решението от 13.07.2001 г. по гр. д. № 259/2001 г. на С. окръжен съд.

http://www.advokat-online-bg.com/bg/tseni.html

 
Ти си тук: Начало > Библиотека > Съдебна практика > ТРУДОВИ СПОРОВЕ(1)