Адвокат гр.Бургас-Регистрация на фирма,ЕТ,ЕООД,ООД. ВНЖ в Болгарии!

    Български (България)Russian (CIS)English (United Kingdom)

advokat-v-bolgarii2

advokat-v-bolgarii3

ПРИНУДИТЕЛНО СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ(1)

Е-мейл Печат ПДФ

1/Решение № 320 от 29.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 247/2005 г., II г. о., докладчик председателят Милена Жабинска;
чл. 79 ЗЗД, чл. 84, ал. 2 ЗЗД,чл. 86, ал. 1 ЗЗД;

Длъжникът на парично задължение дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Кредиторът винаги има право на законната мораторна лихва, без да е необходимо тя да е била предварително уговорена. Ирелевантно е обстоятелството от какви юридически факти е възникнало паричното задължение. Нормата има диспозитивен характер, защото е създадена в интерес на страните, и те могат да уговорят друго. Изискуемостта на паричното задължение обаче не поставя, сама по себе си, длъжникът в забава.

 Необходимо е, съгласно изискванията на чл. 84 ал. 2 ЗЗД, длъжникът да бъде поканен, за да възникне отговорността му за забава. Законът не предписва особена форма за поканата. Но от нейното съдържание трябва да става ясно, че се иска изпълнение на конкретна по вид и размер дължима престация.

Производството е по чл. 218а, б. "б" ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СМУ "Проф. П. В.", гр. Б. срещу въззивното Решение на Б. апелативен съд, ГК, от 15.11.2004 г., постановено по гр. дело № 93/2004 г., в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 1 632,61 лв. до 10 395,40 лв., претендирано обезщетение за забава върху главница 21 292,85 лв. за периода от 20.10.1999 г. до 15.04.2003 г.
В жалбата са развити оплаквания за неправилно прилагане на закона към установените по делото факти и необоснованост.
Върховният касационен съд, второ г. о., разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Предявени са в обективно кумулативно съединение иск по чл. 79 от Закона за задълженията и договорите за сумата 21 292,85 лв. - претендирано вземане за разходвано и незаплатено гориво от ответника, и по чл. 86 ЗЗД за сумата 10 395,40 лв. - претендирано обезщетение за забава за периода от 20.10.1999 г. до 15.04.2003 г. Искът по чл. 79 ЗЗД е уважен изцяло, а този по чл. 86 ЗЗД е уважен за сумата 1 632,61 лв. - дължимо обезщетение за забава върху главница от 11 292,85 лв. за периода от 1.09.2002 г. до 15.04.2003 г. и върху сумата 10 000 лв. за периода от 1.10.2002 г. до 15.04.2003 г. За разликата искът е отхвърлен. В уважената част на исковете решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е обосновано и законосъобразно.
По силата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, длъжникът на парично задължение дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Кредиторът винаги има право на законната мораторна лихва, без да е необходимо тя да е била предварително уговорена. Ирелевантно е обстоятелството от какви юридически факти е възникнало паричното задължение. Нормата има диспозитивен характер, защото е създадена в интерес на страните, и те могат да уговорят друго. В случая не е било уговорено друго.
Изискуемостта на паричното задължение обаче не поставя, сама по себе си, длъжникът в забава. Необходимо е, съгласно изискванията на чл. 84 ал. 2 ЗЗД, длъжникът да бъде поканен, за да възникне отговорността му за забава. Законът не предписва особена форма за поканата. Но от нейното съдържание трябва да става ясно, че се иска изпълнение на конкретна по вид и размер дължима престация. Обоснован е изводът на въззивния съд, че логическият и граматически анализ на употребените в писма № 391 от 20.10.1999 г. и № 17 от 26.01.2001 г. изрази и термини не разкрива покана за изпълнение на определена по стойност дължима парична престация, а е информация за количеството на разходваното гориво за сметка на ответника и изявление за разчитане от страна на ищеца на "коректни взаимоотношения" и надлежно "обезпечаване на задълженията" от страна на ответника.
Релевантните за спора доказателства и доводи на страните са обсъдени, съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК. Не е налице касационно основание за отмяна на обжалваното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж ГПК, Върховният касационен съд, второ гражданско отделение,
РЕШИ:
Оставя в сила Решението на Б. апелативен съд, ГК, от 15.11.2004 г., постановено по гр. дело № 93/2004 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от СМУ "Проф. П. В." по чл. 86 ЗЗД за разликата над 1 632,61 лв. до 10 395,40 лв. - претендирано обезщетение за забава на парично задължение, в размер на 21 292,85 лв.
Решението е окончателно.
  
http://www.advokat-online-bg.com/bg/tseni.html

 
Ти си тук: Начало > Библиотека > Съдебна практика > ПРИНУДИТЕЛНО СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ(1)