Адвокат гр.Бургас-Регистрация на фирма,ЕТ,ЕООД,ООД. ВНЖ в Болгарии!

    Български (България)Russian (CIS)English (United Kingdom)

advokat-v-bolgarii2

advokat-v-bolgarii3

КРАТКАТА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ ПО ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН

Е-мейл Печат ПДФ
2/Решение от 14.03.2006 г. на ВКС по т. д. № 588/2005 г., I о., докладчик председателят Таня Райковска;
 чл. 356, ал. 2 ТЗ, чл. 361, ал. 2 ТЗ, чл. 366 ТЗ, чл. 625 ТЗ, чл. 630, ал. 1 ТЗ, чл. 631 ТЗ, чл. 32, т. 1, б. "в" Конвенция СМР;
 
Както по силата на чл. 32, ал. 1 от Конвенция СМР, свързан с превозния договор, така и при приложимост на чл. 366 ТЗ - при спедиционния договор, се визира кратка погасителна давност в рамките на една година. Но приложимата кратка погасителна давност по чл. 366 ТЗ е относима само към същинските спедиционни договори, при които спедиторът сключва превозния договор от свое име, а когато е налице несъщински спедиционен договор, поради съчетаване на спедиция с упълномощаване - приложение ще следва да намерят общите правила за погасителната давност.
Производство по чл. 613а, ал. 1 от ТЗ.
Образувано е по касационна жалба на "К. Ч." АД, гр. П. срещу въззивното Решение № 296/05.07.2005 година по в. гр. д. № 432/2004 г. на П. апелативен съд, с което съдът е оставил в сила първоинстанционното Решение от 28.10.2002 г. по т. д. № 735/2002 г. на П. окръжен съд, с което по молба на "Х." ЕООД, гр. Р. е обявил неплатежоспособността на "К. Ч." АД, като е определил началната й дата - 15.11.2000 г., открил е производство по несъстоятелност на дружеството и се произнесъл и по останалите въпроси по чл. 630, ал. 1 ТЗ.
Оплакванията, развити в касационната жалба, са за неправилност на въззивния съдебен акт - неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Настоява се за отмяна на решението и за постановяване на решение по същество, с което молбата за откриване на производство по несъстоятелност да бъде отхвърлена.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка, съгласно чл. 218ж, ал. 1, предл. 1 от ГПК, на заявените в нея основания за отмяна на въззивния съдебен акт, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, приема за установено следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл. 613б , във вр. с § 101, ал. 2 ПЗР на ЗИДТЗ , във вр. с чл. 218а, ал. 1 ГПК, по повод подадена касационна жалба от ответника (длъжник) в съдебното производство по несъстоятелност.
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от страна в процеса, разполагаща с право на жалба по постановеното валидно решение.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
С първоинстанционното Решение от 28.10.2002 г. по гр. д. № 735/2002 г. П. окръжен съд е уважил молбата на "Х." ЕООД, гр. Р. с правно основание чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на "К. Ч." АД, гр. П. По жалба на ответника П. апелативен съд с Решение от 30.06.2003 г. по гр. д. № 1542/2002 г. е отменил първоинстанционното решение и основавайки се на чл. 631 ТЗ, отхвърлил молбата за откриване производство по несъстоятелност.
С Решение № 441/10.06.2004 г. по т. д. № 1560/2003 г. ВКС е отменил въвзивното решение, поради наличие на отменителните основания по чл. 218б, б. "в" ГПК и е върнал делото за ново раглеждане от П. апелативен съд.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон от П. апелативен съд, който е приел, че молителят има парично вземане по търговска сделка, квалифицирана като спедиционна, вместо превозна. Правилно въззивният съд е преценил характера на процесния договор, обсъждайки съдържанието на договора от 1.03.2000 г. и изследвайки неговите същностни елементи. Предмет на спедиционния договор е сключването на договори за превоз на товари (стоки) и същият е сред търговските сделки, изрично упоменати в чл. 1, т. 5 ТЗ. Анализирайки съдържанието на чл. 1 и чл. 2, включени в раздела от договора, озаглавен "Предмет на договора", както и последващите текстове от договора, правилно е прието, че отношенията между страните са изградени на основата на договор за спедиция. Страните имат свободата сами да определят съдържанието на договора и да се отклоняват от законовия модел за съответния вид, при това правилно е посочено, че процесният договор е спедиционен, но не в класическия му вид, а съставлява несъщински спедиционен договор, тъй като съдържа упълномощителна клауза, която дава възможност на спедитора да действа директно от името на доверителя.
Изводите на съда са мотивирани (чл. 361 ТЗ, във вр. с чл. 1 и 2 от договора) и съответни на приложените и неоспорени писмени доказателства, свързани с изпълнение по спедиционния договор, в който като товародател по превозните правоотношения в международните товарителници е посочен касаторът - "К. Ч." АД. Правилно е прието, че чл. 32, т. 1, б. "в" от Конвенция СМР не се прилага, тъй като отношенията не са по превозен договор. Както по силата на чл. 32, ал. 1 от Конвенция СМР, свързан с превозния договор, пред каквато хипотеза не сме, така и при приложимост на чл. 366 ТЗ - при спедиционния договор, се визира кратка погасителна давност в рамките на една година. Но приложимата кратка погасителна давност по чл. 366 ТЗ е относима само към същинските спедиционни договори, при които спедиторът сключва превозния договор от свое име, а в настоящия случай е налице несъщински спедиционен договор, поради съчетаване на спедиция с упълномощаване, и поради това, приложение ще следва да намерят общите правила за погасителната давност.
Неоснователни са и оплакванията, свързани с неправилната преценка на съдържанието на издадените фактури от спедитора до товародателя, тъй като страните в чл. 9 от договора са предвидили, че плащането следва да настъпи в 7-дневен срок от получаване на фактурата. Касаторът не е оспорвал получаването им, а от експертното заключение е било установено, че дружеството - товародател е осчетоводило тези фактури като задължение към "Х." ЕООД, гр. Р. и е извършило частични плащания. Правилен е изводът на П. апелативен съд, че по този начин дружеството - ответник е приело и признало своите задължения към спедитора и е следвало да изпълни едно от основните си задължения по договора - да плати уговореното възнаграждение.
Неоснователно е и поддържаното в касационната жалба, че след като във фактурите било изписано "услуга - извършен превоз" и след като спедиторът не бил издал данъчна фактура, а опростена фактура, то това означавало, че търговската сделка съставлява превозен договор, а не - спедиционен. Обсъдени са били, както заявките за извършените превози, международните товарителници, фактурите и авизата по платежните нареждания и правилно е прието от инстанцията по същество, че процесните превози са били заявени от "Х." ЕООД, възложени на различни превозвачи, превозът е бил извършен, а превозните такси - платени на превозвачите от "Х." ЕООД, което потвърждава визираното в изричната клауза на чл. 9 от договора, и съобразно нормативната уредба на чл. 356, ал. 2, във вр. чл. 361, ал. 2 от ТЗ, сумите се дължат от товародателя "К. Ч." АД на спедитора "Х." ЕООД по силата на договора. Волята на страните е обективирана в писмен договор, който, както беше посочено по-горе, е бил обстойно анализиран от инстанциите по съществото на спора и правилно е квалифицирана правната сделка като спедиционен договор.
Правилно и обосновано въззивният съд е приел, че макар и пазарната стойност на недвижимите активи да възлиза на 3 667 398 лв., а на движимите вещи на 494 891 лв., това имущество е възбранено и запорирано за обезпечаване на публичноправни задължения, и с него жалбоподателят не може да разполага и да се разпорежда. В същото време е било преценено и отсъствието на свободни парични средства, както и на бързо ликвидни активи с цел покриване на задълженията, както и тенденцията за увеличение на загубите, свързана с финансовото състояние на длъжника на база годишни счетоводни активи за 2003 г. и 2004 г.
Поради това, Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Търговска колегия, на основание чл. 218, ал. 1, изр. 1 ГПК,
                                                                РЕШИ:
Оставя в сила въззивното Решение № 296/5.07.2005 г. по т. дело № 432/2004 г. на П. апелативен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
http://www.advokat-online-bg.com/bg/Библиотека/НОРМАТИВНА-БАЗА.html
 
Ти си тук: Начало > Библиотека > Съдебна практика > КРАТКАТА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ ПО ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН