Адвокат гр.Бургас-Регистрация на фирма,ЕТ,ЕООД,ООД. ВНЖ в Болгарии!

    Български (България)Russian (CIS)English (United Kingdom)

advokat-v-bolgarii2

advokat-v-bolgarii3

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОПУСНАТО ОСИНОВЯВАНЕ ПОРАДИ ТРАЙНО РАЗСТРОЙСТВО НА ОТНОШЕНИЯТА

Е-мейл Печат ПДФ

2/ Решение № 120 от 4.03.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1021/2003 г., II г. о., докладчик съдията В. Райчева;
чл. 64, ал. 1, т. 3 СК, чл. 27, ал. 1 Закона за закрила на детето (ЗЗД);
Производството по делото е образувано, по повод подадената касационна жалба от Ц. В. Н. и Д. А. Н. срещу решение от 27.06.2003 г. по гр. д. № 385 от 2003 г. на П. апелативен съд, с което е отхвърлен иск, с правно основание чл. 64 от СК, за прекратяване на допуснато осиновяване. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството.


Ответницата Б. Д. Н., действуваща чрез особен представител, редовно призована, не взема становище по жалбата.
Представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа, че жалбата е неоснователна.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, поради което са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните, във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение П. апелативен съд, като е оставил в сила решение на П. окръжен съд от 17.02.2003 г. по гр. д. № 121/2002 г., е отхвърлил иск, с правно основание чл. 64, ал. 1, т. 3 от СК, за прекратяване на допуснато осиновяване. Решението е постановено по иск на жалбоподателите, които са поддържали, че отношенията им с осиновената от тях ответница Б. Д. Н., родена на хх.хх.хххх г., са трайно разстроени, тъй като тя ги обижда, има прояви на сексуална разюзданост и е нанесла побой над майката.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд правилно е приел за установено, че отношенията между страните не са трайно разстроени. Ответницата е осиновена от жалбоподателите, когато е била на две години и те са полагали много добри грижи за отглеждането и възпитанието й. Когато последната навлязла в трудната възраст на пубертета, на около 12 години, поведението й се влошило под влияние на приятелската й среда, започнала да не се прибира вкъщи, лъжела родителите си и установила множество сексуални връзки, извършила и кражби, за което се води на отчет в ДПС. От 21.01.2001 г. със Заповед на Общинска служба за социално подпомагане - А., на основание чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето, е настанена в ДОВДЛРГ "О. С." - П. Съдебно-психиатричната експертиза е дала заключение, че тези прояви са във връзка с преживяната криза при разкриване истината, че е осиновено дете и самата възраст, в която стават промени във физиологично и психологично съзряване на личността, в който период тя не е намирала достатъчно подкрепа, любов и разбиране от родителите си. Разпитани като свидетели, учителите и от дома, където е настанена, установяват, че тя дълбоко страда от това, че са влошени отношенията й с родителите и се стреми панически да запази любовта и уважението им. При тези фактически обстоятелства, въззивният съд, анализирайки всички доказателства, законосъобразно е приел, че не са налице предпоставките на чл. 64, ал. 1, т. 3 от СК за прекратяване на осиновяването. Ответницата е била непълнолетна към онзи момент и не може да бъде винена за лошото си поведение и противообществени прояви. В значителна степен, поведението й е в резултат на недостатъчно ефикасен родителски контрол и неправилните възпитателни методи на жалбоподателите - нейни родители, както и на средата, в която осиновената е попаднала. Както е установено от доказателствата по делото, когато осиновената е променила средата, тя е променила и своето поведение и дълбоко е преосмислила постъпките си. При това, тя е дълбоко привързана към родителите си, а и обстоятелството, че е посещавана от майка си в дома, където е настанена, сочи и на нейната привързаност към детето.
Правилно е прието от съда, че се касае до временно разстройство в отношенията между осиновената и осиновителите, което с взаимно разбиране и взаимни отстъпки може да бъде преодоляно и искът за прекратяване на осиновяването е отхвърлен.
При така установените обстоятелства по делото и съобразно разпоредбата на чл. 218ж от ГПК, Върховният касационен съд, състав на II-ро г. о., приема, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния и процесуален закон и следва да се остави в сила.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II-ро г. о.
РЕШИ:
Оставя в сила решение от 27.06.2003 г. по гр. д. № 385/2003 г. на П. апелативен съд.

 
Ти си тук: Начало > Библиотека > Съдебна практика > ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОПУСНАТО ОСИНОВЯВАНЕ ПОРАДИ ТРАЙНО РАЗСТРОЙСТВО НА ОТНОШЕНИЯТА