Съгласно чл. 195, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания. С изменението на чл. 195, ал. 5 от ДОПК (в сила от 01.01.2010 г.), всички обезпечения ще се налагат от публичните
изпълнители при Националната агенция за приходите (НАП), а не само тези по посочената алинея, както е по до сега действащатанормативна уредба.
Тези промени се налагат поради закриването на Агенцията за държавни вземания (АДВ) и поемането на публичното изпълнение изцяло от НАП.
От същата дата, обжалването на постановленията за налагане на обезпечителни мерки ще може да се извършва в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната териториална дирекция на НАП, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок, а в случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121 от ДОПК - в 7-дневен срок от получаването на жалбата (чл. 197, ал. 1 ДОПК). Обжалване през Изпълнителния директор на АДВ няма да има. Решението на компетентния директор ще може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на териториалната дирекция на НАП, чийто директор го е издал, в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на публичния взискател. Остава в сила правилото, според което непроизнасянето на компетентния директор в срок се смята за потвърждение на постановлението, което може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне (чл. 197, ал. 2 от ДОПК). Отпада определянето на местната подсъдност на базата на местонахождението на публичния изпълнител.
Съгласно чл. 205, ал. 1 от ДОПК, налагането на възбрана върху недвижим имот или кораб се извършва чрез вписване на постановлението по разпореждане на съответния съдия по вписванията по реда на вписванията. За извършеното вписване съдията по вписванията изпраща съобщение до длъжника. За възбраната се изпраща съобщение до Централния регистър на особените залози. Особен залог, вписан след възбраната, не може да се противопостави на публичното вземане - до 19.12.2007 г. като правнорелевантна за непротивопоставимост на особения залог се приемаше датата на съобщението за извършеното вписване.
С изменението на чл. 213, ал. 2, т. 3 от ДОПК, от 01.07.2009 г. в кръга на несеквестируемото имущество на длъжниците по публични вземания се включват сумите по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с трайни увреждания с намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане над 50 на сто и други категории лица в неравностойно социално положение.
Съгласно чл. 217, ал. 1 ДОПК, в изпълнителните производства по реда на ДОПК могат да се присъединяват публични взискатели, както и кредитори, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както и тези, които са упражнили право на задържане.
От 01.01.2010 г., когато публичното вземане не бъде платено в срок, изпълнителното основание ще се изпраща на публичния изпълнител в компетентната териториална дирекция на НАП за образуване на изпълнително производство (чл. 220, ал. 1 от ДОПК). От тази дата няма възможност изпълнителното основание да се изпраща на публичен изпълнител на АДВ.
Чл. 221, ал. 8 от ДОПК урежда хипотезите, при които не се започва принудително изпълнение, когато е налице вземане, за което разходите по описване, оценяване, съхраняване и продажба са несъразмерни с очакваните приходи. Несъразмерността на разходите с очакваните приходи се установява с постановление на публичния изпълнител. Постановлението може да се обжалва в 7-дневен срок пред директора на компетентната териториална дирекция на НАП, чието решение е окончателно.
В случаите, когато длъжникът е в производство по несъстоятелност, при наличието на предложен план за оздравяване или на предложение за сключване на извънсъдебно споразумение, които отговарят на изискванията на чл. 189 от ДОПК и когато предявените публични вземания са включени в списъка на приетите от синдика и одобрени от съда по несъстоятелността вземания, изпълнителният директор на НАП или оправомощено от него длъжностно лице може да спре принудителното изпълнение (чл. 224, ал. 4 от ДОПК). По същия начин се променя компетентният орган, който в хипотезите на чл. 224, ал. 5 от ДОПК възобновява спряното производство за принудително събиране.
При извършен опис на вещ съобразно правилата на чл. 233 ДОПК, описаната вещ се оценява от публичния изпълнител по нейната пазарна стойност. При необходимост за оценката може да бъде привлечен оценител по списъка на НАП (чл. 235, ал. 1 ДОПК).
